Конна база PERIVOLAS: За да виждате този флаш Ви е нужен
Adobe Flash Player версия 8 или по-висока!

Get Adobe Flash player

Лудото Тудорче


21 Март 2013 г.

Ситен даж зароси,
ой Тудо,
ситен даж зароси ле,
джам Тудо.


Та стадо ороси ,
ой Тудо,
та стадо ороси ле,
джам Тудо.


 


Това е една от песните, с които започва празника.
Бачево, площада, конете...
Тодоров ден.
Магията, която слива природата с човека.
Истина е, че животът на бачевци е немислим без конете. Конят е почитан от незапомнени времена, като винаги е бил важна част от бита.
Той препуска и в народните песни: понася момъка, тръгнал на гурбет, води стопанина си и цвили пред портите на изгората му, преминава планини и реки, за да открадне най-гиздавата мома. Под седлото на Коня и хабер едно време са пращали. Както навсякъде в България, така и в Бачево най-голяма почит на коня се отдава на Тодоров ден, или Конски Великден.


 


Конете


Така е в нашето село – под всеки покрив и кон.
Задружно живеят хората със своите коне.
Защо Тодоров ден и защо коне?
Не е случайно, че Тодоров ден е празникът, който всяка година се променя спрямо Великден, но винаги настъпва заедно с пролетта. Сменят се сезоните, променят се и хората. Всички се готвят за идващото лято.
Земята търпеливо чака... полека лека идва и периода на активна работа за конете.
Идеята на празника е да се покаже в каква форма са конете, дали са готови да посрещнат лятото, дали стопаните им добре са се грижили за тях през изминалата зима.
Гордост за всеки стопанин е да покаже колко охранен и здрав е неговият кон.
Празникът се нарича още Лудото Тодорче.
От малка обичам този празник, като че всички у нас да се казват Тодоровци, а видиш ли ни един именник вкъщи нямам.
Преди десет години за първи път участвах в ритуала и за първи път се качих на кон.
Учех се от бабите какво и как трябва да се направи, те са мъдри и знаят.
И сега пред очите ми е баба Роза в деня, когато седяхме на старата дървена пейка пред нейната къща. Говорим за Тодоров ден. Тя пее:


 Тодоре ле, либе ле,
 
ти си мене либило.
 
Ти си мене либило, либило
 
та не си ми кажало...


 Песента й прелива в разказ...


Легендата казва, че Свети Тодор забил копието си в земята, вързал за него коня си и отишъл при дедо Господ да се моли за лято. Знае се, че той носи летото зад гърба си, а зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди.
Култът към Св. Тодор е широко разпространен в българските земи.
Светецът е представен като ездач  на бял кон.
Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете и на хората.


 Баба Роза продължава:


-          Чедо, и треба да знаеш, че още преди изгрев слънце се месят два ритуални хляба – Св. Петка и Св. Тудор ( под формата на конско копито или конска глава). Те се освещават в църквата, след което се слагат в зобта на конете.


В църквата рано сутринта се ходи. Там се освещава и варено жито, което се пръска по всички ниви за плодородие.От църквата като чуем тъпаните, значи требва да вървим към площада.
Тогава на хорото се хващаме всички – и невести, и свекърви. Пеем за радост, за здраве и за берекет...


Разбрах, че това е не само важен ден за конете, но и за младите невести, които официално се признават за такива. Празнуват тези, които са се омъжили през изминалата година. Идеята е да покажат пред техните свекърви колко са работни. Кланят се три пъти до земята и която невеста се кланя най-ниско, тя ще да ожъне житото най-добре.
И така в две редици се редят снахи и свекърви, обич и уважение да покажат едни пред други. После конете захранват, момците си с късмет изпращат.


 Символите и захранването:


Обреден хляб – за плодородие;


Червено яйце – да се червят бузите на младите булки и на децата;


Сол - за кърмило;


Лук – против уроки;


Захар – за сила и за бели зъби;


Царевица – за богат урожай;


 С тези продукти и благословията на жените, конете и ездачите тръгват към местността, където се провеждат традиционните кушии.
И тук баба Роза спира, лека въздишка, след туй поклаща глава. Сякаш сме си казали всичко.


 


Семейната трапеза:


Събират се млади и стари да си кажат поне „За наше здраве!”
Трапезата остава постна. Ястията, които красят празничната маса са: леща яхния, фасулена чорба, постно зеле с ориз и праз, червени чушки, пълнени със зрял боб, варено жито.


 


Празникът не свършва, няма край и песента,
традицията продължава своя път.
Ездачите са уморени, но няма да се предадат,
навсякъде кипи духът на радостта.


 



 И.П








всички новини »



Конна езда

Конна база PERIVOLAS-с.Бачево