Познавате село Бачево, познавате и мен. Този път ще ви водя до една скала, на нея стават чудеса.

Тръгваме!

Утринната пролетна картина е пълна. Пътят ни поглъща и ни прави зелени. По някое време гласът на птиците разчупва темпото на нашия ход. Цветът и светът са едно. 
Ние вървим.
Преди да стигнем  скалата, ни приветства Пирин. Не смееш да въздъхнеш, че току-виж се събудиш. Не, това не е сън, a росата е съвсем реална. Буден си през цялото време, защото си на път, а пътят те провокира.
Намираме се в Бачево, под скала, забравена от времето… На нея – кръст и четири посоки. Опитваш да погледнеш надолу, а там е зеленодънно. Гледаш напред – покриви от керемиди. Къщите се редят и пренареждат само докато се вдигне мъглата.
Едва тогава картината става част от съзнанието ти – намираш се на Джерджева скала. Не бива да мислиш, че докосваш планината, защото ти вече си част от нея. Дава ти въздух, без да те задушава, усмихва ти се, без да иска усмивка назаем.
И в цялото ежедневно безпокойство, скалата мълчи. За да хванеш магията на това място, трябва да слезеш под нея. Веднага намираш подковите, подхвърлени от времето. И до днес в скалата личат копитата от коня на Св. Георги.
Намисляш си желание и го хвърляш заедно със стотинка в копитото.
Знаеш, че ще се сбъдне!
Преди обаче да стигнеш дo края на скалата, е редно да минеш през прегръдката. Така наричам процепът в нея, защото прилича на прегръдка.
Отляво на скалата стои  малък параклис. Изглежда като забавен момент от деня. В него човек избира момент да забави момента, да намери топлинка.
Тогава от иконите дъхва на благост. Обърнеш се и до теб Свети Георги с коня си.

Чудо.

Чудото започва още от предния ден вечерта. На 5 май бачевци се събират на площада да топят китки за здраве и радост. После играят хора. Ама  все нещо ми липсва около този празник и пак питам баба Роза:

-  Е, убаво де, бабо Розо, ама разкажи ми ке едно време сте топили читчите?

-  Читчите ле….ееееееееееееее, като се соберехме на разкръстицата и туриме чупу и секоа от нас си носи читка и на нея е сложила нишан да си я познава. После чупу се тура под трендафил и тека цела нощ да преседи под трендафило. На утрето ги изваждаме и наричаме:

Юбави Свети Георги,
Свети Георги коне води,
окова ги, оседла ги,
па отиде по полето
да обиди есенето.

Наричане:
Израсло дърво високо
и под пате и над пате -
та е пуснало фного лисча
да скрие дваш млади,
оти са млади фного срамежливи.
Коя мома е толко срамежлива?

Есенето класувале
летнините никнувале.
Болен ойде Свети Георги,
болен ойде, здрав си дойде.

Наричане:
На коя мома е таа читка с тоа убав белег?
В убава каща д’иде,
убави люде да я посрещнаа.

Един от най-забавните моменти е откраднатата китка. Нали все закачка трябва да има. Това е и врътката в целия обичай. Вярва се, че който ергенин иска да направи номер на някоя мома – краде й китката. За закачка слага в кюпа жаба, та на Гергьовден да изплаши момата. Викат, пеят, радват се момите. На празника си взимат китките и се молят наричанията им да се сбъднат.

После се изважда друга китка и пак се нарича:

Султана млада царица,
Султана брои жълтици,
жълтици дори дребни грошове.

Изважда се трета китка с думите:
Убава си вода, Стойне, пила,
та се си Стойне разубавила
като ален божур в градина.

Накрая момата, която изважда китките, се провиква:

Айде сега мили друшчи да ве напръскам с джерджевската вода за здраве и късмет, да ми сте живи и здрави.
Ай сега да се изваляме в росата….

Легендата за Св. Георги:

Връщаме се пак на скалата. От събраните материали за това място има и една легенда, която разказва, че в ранните години на християнството по нашите земи живеел Св. Георги. При гонението на християните Св. Георги ги закрилял и ги подтиквал да не приемат мюсюлманската религия. Като деца са ни разказвали, че турците били много лоши и гонили християните.  Те подгонили и Св. Георги и искали да го убият. Той пришпорил коня през гората. Стигнал до огромна скала. Под него била бездната, а зад него – многобройната турска армия.
В този миг Господ дал криле на коня на Светеца и той прелетял над бездната и се спасил. До днес върху скалата личат отпечатъци от конски копита, за които се смята, че са на Св. Георги.

Ива Попова